Избори в България – Втора част

Както стана ясно в първата част на статията (виж тук), изборите са изключително важни за демократичното управление на една държава. Затова в продължението на поредицата ще ви запознаем по-подробно с изборите в България.

Видове избори

Провеждането на общи и местни избори в България има вече около сто и четиридесет годишна история. Според Конституцията, върховенството в държавата принадлежи на народа, а именно чрез изборите той делегира властта на свои представители.

Както става ясно от втората инфо графика, в България се провеждат няколко вида избори. Нека сега разгледаме всеки от тях накратко.

Президентски избори

Президентът и вицепрезидентът на Република България се избират пряко от народа за мандат от 5 години. За президент може да се кандидатира всеки български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял в България през последните 5 години (чл. 42, ал. 1 от Конституцията). [1] [2] Кандидати за президент и вицепрезидент могат да бъдат излъчвани от партии и коалиции (но не техните ръководители), както и от инициативни комитети (Изборен кодекс Чл. 311, ал. 1). Изборите се провеждат по мажоритарна избирателна система, като страната се разделя на 31 избирателни районатри в област София-град, два в област Пловдив, а останалите райони съвпадат с границите на областите (виж картата по-долу).

Избира се кандидатската двойка, която е получила повече от половината действителни гласове (50% + 1), подадени в страната и в чужбина, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако няма двойка, получила такъв резултат, се организира  втори тур на изборите в 7-дневен срок, при който победител е двойката, получила най-много гласове (ИК, Методика за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент на републиката). [2]

Парламентарни избори

Изборите за народни представители се провеждат по пропорционална избирателна система, като избирателите имат право да отбележат по една преференция при гласуване. [2] Народните представители (депутати) се избират за срок от 4 години и са 240 на брой (виж повече в статията ни за законодателната власт). Ролята на парламентарните избори е изключително важна за развитието на демократичния процес в страната. [1] Те, както и другите видове избори, се следят от съществуващи за целта централна и районни избирателни комисии (съответно ЦИК и РИК), като ЦИК определя броя на мандатите (броя на избраните народни представители) от всеки избирателен район. Например, при последните избори от Бургаски избирателен район са избрани 14 депутати, а от Монтана – 5, като броят се определя от данните от преброяването на населението в различните избирателни райони. [3] Тъй като от всеки избирателен район се избира по повече от един народен представител, те се наричат многомандатни избирателни райони. [2] Право на участие в разпределянето на мандатите имат партии и коалиции, получили над 4% от вота.

Местни избори

Местните избори, наричани още общински, също се провеждат на всеки 4 години. С тях се избират кметовете на общините и членовете на общинските съвети. Интересното при този вид избори е, че кметовете се избират по мажоритарна избирателна система, а общинските съветници –  по пропорционална. Ако на първи тур от изборите за кмет никой от кандидатите не е получил повече от половината гласове, втори тур се провежда в 7-дневен срок, като участват само двамата кандидати, получили най-много гласове. [2]

Избори за членове на Европейския парламент

Подобно на изборите за НС, изборите за Европейския парламент (ЕП) се провеждат по пропорционална система, но за срок от 5 години. За целта на тези избори обаче територията на страната, включително секциите извън страната, представлява един многомандатен изборен район. Подробните правила за провеждането на т.нар. „европейски“ избори са зададени от Договора за Европейския съюз. [2] В момента страната ни има 17 евродепутати от общо 751 членове на ЕП. [4] Следващите избори предстоят през 2019 г.

Kакво мога да направя аз за демократичните избори?

Тъй като гражданската апатия е сериозна пречка за функционирането на демократичното общество, подкрепата на всички граждани е от изключителна важност. Апатията и незаинтересоваността на хората създава предпоставки за злоупотреба с властта, затова гражданският контрол над различните институции е от изключително значение. Гласуването и активното участие в изборите са основен, но не единствен аспект на отговорното гражданско поведение.

Освен това, в рамките на изборите е предвидено наличието на наблюдатели на изборния процес. Те могат да бъдат регистрирани представители на неправителствени организации, работещи в областта на политическите права (само сдружения в обществена полза). Тези наблюдатели участват в целия процес – от заседанията на избирателните комисии, до печатането на бюлетините и по време на самия изборен ден (ИК, Глава Шеста).    

 

Въпроси за разсъждение:

  • Коя система според вас е по-подходяща за избиране на НС – пропорционална или мажоритарна? Защо?
  • Важни ли са евродепутатите според вас? Знаете ли каква е ролята им?
  • Трябва ли да има задължително гласуване?

 

Източници:

[1] – „Етика и право за 10. клас“ (учебник за ЗП), Иван Колев, Димитър Тафков, Райчо Пожарлиев, изд. Анубис

[2] – Изборен кодекс с измененията от 07.03.2017 г. https://www.cik.bg/bg/8

[3] – https://www.cik.bg/bg/decisions/4149/2017-01-27  

[4] – http://www.europarl.europa.eu/meps/en/crosstable.html

Избори в България – Първа част

Както вече сме споменавали, демократичният строй и демократичната форма на управление са неделими от изборите. Тъй като досега ние от “Лотос България“ сме засягали темата за гласуването по различни поводи (хиперлинкове към статиите за избори 2017), днес ще запознаем читателите с понятието „избори“ само по себе си. Continue reading “Избори в България – Първа част”

Граждански Инициативи – Част Втора

Гражданската инициатива – форма на пряко участие в управлението 

След като се запознахме със същността на понятието Референдум /препратка към статиите на Верея/, ще се запознаем с гражданската инициатива като основна форма на пряко участие в управлението, уредена в Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Гражданската инициатива може да е на местно или национално ниво. Разходите във връзка с организирането на подписката се финансират от граждани и юридически лица, като за целта инициативният комитет открива специална набирателна сметка.(Чл. 53) 

  Continue reading “Граждански Инициативи – Част Втора”

Права на командированите работници

Въпреки че основната част от правата на командированите работници се регулира на национално ниво, в Европейския съюз (ЕС) има минимални изисквания, които един работодател трябва да спазва при командироване на работници в чужбина [2]. Continue reading “Права на командированите работници”

Командировани работници в чужбина

Командироването на работници е често срещана практика в Европейския съюз (ЕС). Напоследък тази практика е обект на множество критики, според които се създават условия за социален дъмпинг и нелоялна конкуренция предвид разликите в стандартите на различните държави членки и неспазването на трудовото законодателство на държавата, където е командирован работникът. Социалният дъмпинг е всяка практика, която води до неспазване на основни социални права и потъпкване на трудовото право, с цел финансова изгода.  Освен това, немалко са и опасенията относно условията на труд на работниците, особено ако трудът е нерегламентиран. Тази статия ще разгледа статута и правата на командированите работници в чужбина, както и основните въпроси и проблеми, които настоящият правен режим повдига.  Continue reading “Командировани работници в чужбина”

Превенция срещу рак – какво можем да направим?

Между 30-50% от всички случаи на рак са предотвратими. [1] Превантивните мерки представляват най-ефективната дългосрочна стратегия за борба с рака. Всеки от нас може да направи нещо, за да намали влиянието на факторите за развитието на раково заболяване. [2] За целта нека първо да споменем и основните причинители на рак:

  • Тютюн
  • Алкохол
  • Липса на физическа активност
  • Неправилно хранене
  • Наднормено тегло
  • Инфекции
  • Замърсители на околната среда
  • Лъчение

Continue reading “Превенция срещу рак – какво можем да направим?”

Видове държави и държавно управление  

В зависимост от това кой има държавната власт и насочва нейната силa, държавите биват монархии и републики. Според това как се упражнява държавнатавласт имаме диктатури и демокрации, правови и тоталитарни държави.  Continue reading “Видове държави и държавно управление  “

Конституцията – какво е това и за какво ни служи?

Какво представлява Конституцията?

Конституцията е основен закон на държавата. Това значи, че никой друг закон, одобрен от законодателната власт (кликни тук, за да научиш повече за народното събрание на Република България), не може да противоречи на Конституцията.

Continue reading “Конституцията – какво е това и за какво ни служи?”