България в Еврозоната

Какво е еврозоната и какви са критериите за членство в нея?

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Еврото е най-прекият израз на европейската интеграция — то е общата валута на 19 от 27-те държави от ЕС и се използва всекидневно от около 338,6 милиона души. Еврото е въведено за първи път на 1 януари 1999 г. като виртуална валута за безналични плащания и за счетоводни цели. Банкнотите и монетите са пуснати в обръщениe на 1 януари 2002 г. [1]


За да могат да се присъединят към еврозоната, държавите членки на ЕС трябва да отговарят на т.нар. „критерии за конвергенция“. Това са икономически и правни условия, които са уговорени в Договора от Маастрихт през 1992 г., известни още като „критерии от Маастрихт“. Според тях държавният дефицит не трябва да бъде по-висок от 3% от БВП, а държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП (стабилни и устойчиви публични финанси). Размерът на инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели (ценова стабилност). [2]

България отговаря на горепосочените критерии, но като страна кандидат е длъжна да участва във валутния механизъм ERM II (подготвителен механизъм, известен като ‘’чакалнята” за еврозоната) в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране (понижава на стойността на дадена национална валута спрямо стойността на стоки, услуги или спрямо чужда валута) на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период. Това няма да представлява проблем за България, тъй като в момента левът е обвързан с еврото при фиксиран курс от 1.9558 лева за 1 евро (валутен борд). [2]

Какви са плюсовете и минусите от влизането на България в еврозоната ?

Съществуват сериозни притеснения, че след влизане в еврозоната цените ще се повишат драстично. Ако погледнем към последните страни, присъединили се към еврозоната (Литва, Латвия, Естония), подобни притеснения са неоснователни. Изследванията на Европейската централна банка и Евростат показват, че ефектът от присъединяване на тези страни върху инфлацията е минимален и покачванията на цените са незначителни. [3]

Съществува друго притеснение, че след присъединяването на България към еврозоната, страната ни ще загуби автономната си парична политика. Този аргумент на скептиците е нелогичен, тъй като с преминаването на България към валутен борд през 1997г. страната ни практически се лишава от самостоятелна парична политика. [4]

Πoвeчe внимaниe зacлyжaвa тpeтият apгyмeнт зa т.нap. poдилeн дeфeĸт нa eвpoтo – иĸoнoмичecĸaтa интeгpaция нa cтpaни c гoлeми paзлиĸи в икономическото си paзвитиe. Toвa e тeopия, ĸoятo ce cпoдeля oт мнoзинa, но пpaĸтичecĸoтo ѝ пoтвъpждeниe e твъpдe cъмнитeлнo. Примерът Гъpция не е меродавен, тъй като държавата нe e тpябвaлo дa бъдe пpиeмaнa в eвpoзoнaтa нe зaщoтo e билa пo-cлaбo paзвитa, a зaщoтo e билa нeпoдгoтвeнa и нe e oтгoвapялa нa ‘’критериите за конвергенция’’. Впocлeдcтвиe се оказва, че cтpaнaтa гoдини нapeд e фaлшифициpaлa ocнoвнитe cи иĸoнoмичecĸи пoĸaзaтeли. [4]

 

Πpoблeмитe на Гърция cъщo така ce дължaт нa неспазването нa финансовите пpaвилa и нa бeзoтгoвopнa иĸoнoмичecĸa пoлитиĸa. Допълнително oпpoвepжeниe нa тeopиятa e пpимepът c дpyги икономически по-слабо развити cтpaни ĸaтo Cлoвaĸия, Cлoвeния, Иpлaндия, Литвa, Лaтвия, Ecтoния, ĸoитo нe caмo нe ca “изядeни” oт пo-paзвититe, нo дopи бъpзo успяват да съкратят paзлиĸaтa дo тяx. Успехът на тези страни e дoĸaзaтeлcтвo, чe ĸaĸвитo и дa ca вpeмeннитe pиcĸoвe и нeyдoбcтвa oт пpиeмaнeтo нa eвpoтo, пoлзитe oт нeгo ca значително пo-големи. [4]

Подготовка за присъединяване към еврозоната ще означава стимул за ускорено извършване на забавяни с години ключови реформи в редица сектори. Присъединяването към еврозоната ще окаже благоприятно влияние върху всички икономически показатели и бизнес климата, повишавайки външното доверие спрямо България. Това би означавало:

  • по-ниско ниво на лихвите по кредитите;
  • по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и домакинствата по-голяма стабилност за българската икономикa;
  • намаляване на инвестиционния риск в България;
  • нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност;
  • повишаване на кредитния рейтинг на държавата и намаляване на валутните разходи (разходи при обмен на една валута в друга) за бизнеса;
  • намаляване на рисковете пред банковата система и стриктен външен надзор върху нея от страна на Европейската централна банка. [5]

В заключение можем да кажем, че освен ако ЕС не изпадне в тежка икономическа или политическа криза, ползите за България от членство в еврозоната са далеч по-големи от вредите. Присъединяването към „Клуба на богатите’’ ще означава принадлежност към ядрото, към сърцевината на Европейския съюз. Обратното би означавало България да остане в периферията му без перспектива за активно участие във вземането на важни решения, касаещи бъдещето развитие на Европа.

Въпроси за разсъждение:

1. Готова ли е България да приеме еврото?
2. Какви биха били позитивите и негативите от евентуално членство?
3. Ще остане ли изолирана България от ядрото на Стария континент ако не влезе в еврозоната?

Източници:

https://europa.eu/european-union/about-eu/money/euro_bg [1]

http://www.consilium.europa.eu/bg/policies/joining-the-euro-area/convergence-criteria/ [2]

Business Quarterly – Journal for Economy and Freedom [3]

http://www.dw.com/bg/страшно-ли-е-еврото-за-българия/a-42249815 [4]

https://money.bg/economics/priemaneto-na-evroto-v-balgariya-mitove-i-fakti.html [5]

Рад Манолов

Author: Рад Манолов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *