Избори в България – Втора част

Както стана ясно в първата част на статията (виж тук), изборите са изключително важни за демократичното управление на една държава. Затова в продължението на поредицата ще ви запознаем по-подробно с изборите в България.

Видове избори

Провеждането на общи и местни избори в България има вече около сто и четиридесет годишна история. Според Конституцията, върховенството в държавата принадлежи на народа, а именно чрез изборите той делегира властта на свои представители.

Както става ясно от втората инфо графика, в България се провеждат няколко вида избори. Нека сега разгледаме всеки от тях накратко.

Президентски избори

Президентът и вицепрезидентът на Република България се избират пряко от народа за мандат от 5 години. За президент може да се кандидатира всеки български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял в България през последните 5 години (чл. 42, ал. 1 от Конституцията). [1] [2] Кандидати за президент и вицепрезидент могат да бъдат излъчвани от партии и коалиции (но не техните ръководители), както и от инициативни комитети (Изборен кодекс Чл. 311, ал. 1). Изборите се провеждат по мажоритарна избирателна система, като страната се разделя на 31 избирателни районатри в област София-град, два в област Пловдив, а останалите райони съвпадат с границите на областите (виж картата по-долу).

Избира се кандидатската двойка, която е получила повече от половината действителни гласове (50% + 1), подадени в страната и в чужбина, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако няма двойка, получила такъв резултат, се организира  втори тур на изборите в 7-дневен срок, при който победител е двойката, получила най-много гласове (ИК, Методика за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент на републиката). [2]

Парламентарни избори

Изборите за народни представители се провеждат по пропорционална избирателна система, като избирателите имат право да отбележат по една преференция при гласуване. [2] Народните представители (депутати) се избират за срок от 4 години и са 240 на брой (виж повече в статията ни за законодателната власт). Ролята на парламентарните избори е изключително важна за развитието на демократичния процес в страната. [1] Те, както и другите видове избори, се следят от съществуващи за целта централна и районни избирателни комисии (съответно ЦИК и РИК), като ЦИК определя броя на мандатите (броя на избраните народни представители) от всеки избирателен район. Например, при последните избори от Бургаски избирателен район са избрани 14 депутати, а от Монтана – 5, като броят се определя от данните от преброяването на населението в различните избирателни райони. [3] Тъй като от всеки избирателен район се избира по повече от един народен представител, те се наричат многомандатни избирателни райони. [2] Право на участие в разпределянето на мандатите имат партии и коалиции, получили над 4% от вота.

Местни избори

Местните избори, наричани още общински, също се провеждат на всеки 4 години. С тях се избират кметовете на общините и членовете на общинските съвети. Интересното при този вид избори е, че кметовете се избират по мажоритарна избирателна система, а общинските съветници –  по пропорционална. Ако на първи тур от изборите за кмет никой от кандидатите не е получил повече от половината гласове, втори тур се провежда в 7-дневен срок, като участват само двамата кандидати, получили най-много гласове. [2]

Избори за членове на Европейския парламент

Подобно на изборите за НС, изборите за Европейския парламент (ЕП) се провеждат по пропорционална система, но за срок от 5 години. За целта на тези избори обаче територията на страната, включително секциите извън страната, представлява един многомандатен изборен район. Подробните правила за провеждането на т.нар. „европейски“ избори са зададени от Договора за Европейския съюз. [2] В момента страната ни има 17 евродепутати от общо 751 членове на ЕП. [4] Следващите избори предстоят през 2019 г.

Kакво мога да направя аз за демократичните избори?

Тъй като гражданската апатия е сериозна пречка за функционирането на демократичното общество, подкрепата на всички граждани е от изключителна важност. Апатията и незаинтересоваността на хората създава предпоставки за злоупотреба с властта, затова гражданският контрол над различните институции е от изключително значение. Гласуването и активното участие в изборите са основен, но не единствен аспект на отговорното гражданско поведение.

Освен това, в рамките на изборите е предвидено наличието на наблюдатели на изборния процес. Те могат да бъдат регистрирани представители на неправителствени организации, работещи в областта на политическите права (само сдружения в обществена полза). Тези наблюдатели участват в целия процес – от заседанията на избирателните комисии, до печатането на бюлетините и по време на самия изборен ден (ИК, Глава Шеста).    

 

Въпроси за разсъждение:

  • Коя система според вас е по-подходяща за избиране на НС – пропорционална или мажоритарна? Защо?
  • Важни ли са евродепутатите според вас? Знаете ли каква е ролята им?
  • Трябва ли да има задължително гласуване?

 

Източници:

[1] – „Етика и право за 10. клас“ (учебник за ЗП), Иван Колев, Димитър Тафков, Райчо Пожарлиев, изд. Анубис

[2] – Изборен кодекс с измененията от 07.03.2017 г. https://www.cik.bg/bg/8

[3] – https://www.cik.bg/bg/decisions/4149/2017-01-27  

[4] – http://www.europarl.europa.eu/meps/en/crosstable.html

Верея Христова

Author: Верея Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *