Избори в България – Първа част

Както вече сме споменавали, демократичният строй и демократичната форма на управление са неделими от изборите. Тъй като досега ние от “Лотос България“ сме засягали темата за гласуването по различни поводи (хиперлинкове към статиите за избори 2017), днес ще запознаем читателите с понятието „избори“ само по себе си.

Избори и демокрация

В демократичните общества изборите реализират правото на гражданите да участват в управлението на държавата, или, казано по друг начин, представляват механизма за осъществяване на представителна демокрация (хиперлинк към статията на Митко, която включва демокрация). В този смисъл, основна черта на съвременната демокрация е наличието на всеобщо избирателно право. [1]

Съвременните избори зачитат неотменното право на гражданина да се произнася върху въпросите от общ интерес. От този принцип се определят следните основни критерии за оценка да едни избори като справедливи или несправедливи [1]

Етапи на изборния процес

Всеки изборен процес включва няколко основни етапа:

  • Регистрация на кандидатите за изборната надпревара (партии, коалиции и независими кандидати;
  • Предизборна кампания;
  • Провеждане на изборите;
  • Отчитане и отброяване на резултата.

Всеки етап от изборите трябва да протича по правила, които са ясни и проверката за спазването им е лесна и достъпна. [1] В България изборите се регулират от Изборния кодекс (в пълния вариант с промените от 2017 г. можеш да го намериш тук).

Избирателни системи

Съвкупността от правила и норми, по които се провеждат и отчитат резултатите от дадени избори, се нарича избирателна (изборна) система. Съществуват различни видове и подвидове на избирателни системи, но в днешната статия ще се спрем на двата основни вида, използвани по света – мажоритарна и пропорционална. [1]  

 

Мажоритарна система

Както става ясно от картата по-горе, мажоритарната система се използва в множество държави по света, най-вече представители на англосаксонската култура, както и техни бивши колонии. Основната идея на мажоритарната система е свързана с принципа на мнозинството и правото на мнозинството да налага своята воля над малцинството. При мажоритарния избор от даден окръг (избирателен район) се излъчва само по един кандидат, който е успял да събере повече от половината (50% + 1) гласове. [1] Това обаче поражда сериозни възражения срещу тази система, тъй като остатъкът от гласовете практически се „губят“ и следователно групи от населението се чувстват ощетени и не са представлявани в управлението на държавата. Освен това, по-малките партии нямат реален шанс за печелене на мандати, което води до формиране на коалиции и надпартийни споразумения и спомага за налагането на устойчив двупартиен модел. Този двупартиен модел е налице, тъй като избирателната система на практика принуждава по-малките партии да се присъединят към големите и оставя на гражданите избор между два основни конкурента с реални шансове за победа. [2]

Примери за държави с такава система включват Великобритания, САЩ и др., където традиционно борбата на политическата арена противопоставя една партия със социалдемократични (леви) убеждения и една с по-консервативни (десни) такива. В САЩ например двете основни партии са Демократи (леви) и Републиканци (десни), а във Великобритания – Консерватори (десни) и Лейбъристи (леви).  [2]

В обобщение, въпреки че мажоритарната система води до изграждането на стабилно управление и изглежда проста, тя е обект на множество критики, най-вече заради факта, че не представя реалистично интересите на днешните разнородни общества, в които само две партии трудно биха обединили възгледите на всички социални групи. [2]

Пропорционална система

За разлика от мажоритарната система, пропорционалната избирателна система дава възможност на повече партии да се включат активно в политическия живот. При нея печелившите кандидати се излъчват съобразно броя на подадените за тях гласове. [1] Пропорционалната избирателна система възниква значително по-късно от мажоритарната и то именно за да тушира недостатъците ѝ. Този вид системи се характеризират с идеята, че парламентът трябва да представлява едно малко огледало на обществото и да отразява интересите на всички социални групи. Пропорционалните системи са доста по-сложни от мажоритарните и се основават на математически уравнения, които включват действие деление. [3]

Така, пропорционалните избирателни системи се делят на 2 вида, в зависимост от конкретния математически метод за изчисляване на пропорцията (повече можеш да прочетеш тук – хиперлинк http://www.bg-pravo.com/2012/09/9_24.html ):

  • Пропорционални избирателни системи с избирателни квоти (квотни методи);
  • Пропорционални избирателни системи с поредица от делители (методи с използване на делители). [3]

Подобно на мажоритарната система, пропорционалната също има различни разновидности, например използването на „твърди“ избирателни листи (непроменяеми) или „гъвкави“ листи (такива, при които гражданите подреждат кандидатите в листата по свои преференции). Важно е да се отбележи, че пропорционалната избирателна система се използва само за избиране на колективни държавни органи. При това, тя се прилага само в многомандатни избирателни райони (избирателни райони при избори на народни представители), като има математическа зависимост между броя на мандатите и крайния резултат – колкото по-голям е броят на мандатите, толкова по-малки са разликите между отделните пропорции и обратно. [3]

В този ред на мисли, пропорционалната избирателна система е предпочитана в множество държави по света, заради значително по-голямата възможност на малки партии да участват в управлението и заради по-справедливото представяне на обществените интереси. Тази система е особено подходяща за мултикултурни държави, например Белгия и Русия. В България изборите за Народно събрание също се осъществяват на базата на пропорционалната избирателна система (Изборен кодекс Чл. 246, ал. 1). [4]

 

Въпроси за разсъждение:

  1. Коя избирателна система пасва по-добре на политическия характер на България и защо?
  2. Смятате ли, че може да има демокрация без избори?
  3. Кое предпочитате що се отнася до Народното събрание – силен двупартиен модел или многопартиен такъв?

 

Източници:

[1] – „Етика и право за 10. клас“ (учебник за ЗП), Иван Колев, Димитър Тафков, Райчо Пожарлиев, изд. Анубис

[2] – http://www.democracy-building.info/voting-systems.html

[3] – http://www.bg-pravo.com/2012/09/9_24.html

[4] – Изборен кодекс с измененията от 07.03.2017 г. https://www.cik.bg/bg/8

 

 

 

Верея Христова

Author: Верея Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *