Командировани работници в чужбина

Командироването на работници е често срещана практика в Европейския съюз (ЕС). Напоследък тази практика е обект на множество критики, според които се създават условия за социален дъмпинг и нелоялна конкуренция предвид разликите в стандартите на различните държави членки и неспазването на трудовото законодателство на държавата, където е командирован работникът. Социалният дъмпинг е всяка практика, която води до неспазване на основни социални права и потъпкване на трудовото право, с цел финансова изгода.  Освен това, немалко са и опасенията относно условията на труд на работниците, особено ако трудът е нерегламентиран. Тази статия ще разгледа статута и правата на командированите работници в чужбина, както и основните въпроси и проблеми, които настоящият правен режим повдига. 

Какво е „командирован работник“ и какъв е неговият статут?

Командированият работник е работник, който е изпратен в чужбина от своя работодател в чужбина, с цел да извърши определена работа/услуга за ограничен период от време.

Сектори, в които командироването на служители е често срещана практика, са строителството и транспортните услуги. Когато дадена фирма спечели конкурс или поръчка по проект за строеж на жилищен комплекс в чужбина например, тя може да изпрати свои работници да извършат определената задача.

Важно е да се отбележи, че командированите служители нямат същия статут като нормалните работници, които имат право на свободно движение в Европейския съюз (ЕС). Командированите работници са зависими от работодателя си, който извършва определен вид услуга (напр. строеж на магистрала) в друга държава членка на ЕС. Следователно, командированите служители попадат в обсега на свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване, която заедно със свободното движение на работници, свободното движение на стоки и свободното движение на капитал формират четирите основни свободи на движение в Европейския съюз.

Докато свободното движение на работници предполага директна интеграция в местния трудов пазар, равно третиране с гражданите на съответната държава, както и право на влизане и пребиваване за членовете на техните семейства, командированите служители пребивават в съответната държава само за кратък период от време и не са част от местния трудов пазар.

Следователно, статутът на командированите служители до голяма степен е регламентиран от трудовите разпоредби на собствената им държава. Това означава например, че командированите работници продължават да са част от осигурителната система на собствената им държава или, казано по друг начин – продължават да плащат осигуровките си в собствената си държава и спрямо местните ставки, които често са по-ниски от тези в страната, в която са командировани. Освен това, ако периодът на командироване е по-малко от 6 месеца, не би следвало работникът да е задължен да плаща данък върху дохода си в приемащата страна. [1]

Това са едни от основните причини за критиките, свързани с настоящия режим на командированите работници, отговорен според някои за насърчаването на социален дъмпинг.

Въпроси за разсъждение:

Трябва ли да се ограничи основното европейско право на предоставяне на услуги, с цел да се опазят социалните права на работниците?

Достатъчно основание ли е рискът от социален дъмпинг за да се ограничи основно Европейско право?

Какви биха били последиците ако командироването на работници бъде по-стриктно регламентирано и ограничено, както за работодателите така и за работниците?

Източници

[1] – Решение на ЕK за статута на командированите работници  https://europa.eu/youreurope/citizens/work/work-abroad/posted-workers/index_bg.htm

Анелия Фиданова

Author: Анелия Фиданова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *