Държавата

Както казахме и в една от първите си статии за “Лотос България“, последните събития по света показват тенденция за връщане към националното, което от своя страна поставя държавата като основен фактор във всички значими процеси.  Поради тази причина с днешната статия екипът ни стартира кратка поредица, посветена на понятието „държава“.  За начало ви предлагаме да се запознаете накратко с различните етапи в развитието на държавата.

Антична държава

През Античността има примери както за огромни империи като Римската, Китайската или Персийската, така и за малки градове държави като Атина или Спарта. Като цяло античната държава не познава принципа на разделението на държавната власт, нито пък контрола над нея от страна на поданиците в съвременното разбиране за това. По правило разделението на властта в античните държави се е извършвало от вожда (наричан още господар, стратег и др.) и неговите приближени. Разделението на властта се превръща в публична дейност едва при Атинската демокрация (Vв. пр.н.е.), като избраните длъжностни лица периодично са подменяни след отчет пред Съвета на старейшините на атинския народ и Народното събрание. Важно е обаче да се отбележи, че макар е да има известно разделение на властите в Атинската демокрация, легитимността на владетеля все пак произлиза не от гласа на гражданите, а от авторитета на самия управляващ. През този период в Атинската държава се засилва и ролята на съда със съдебни заседатели, избирани чрез жребий. По-късно тези традиции са доразвити при републиканския Рим и са изменени така, че да пасват на характера на „световна държава“. [1]

Средновековна държава

За начало на Средновековието условно се приема краят на Западната Римска империя (Vв.), макар че точната периодизация е проблематична и обект на научни спорове.  Основни характеристики на тази епоха, които имат съществено значение и за държавата, са феодалният обществен строй и огромното влияние на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот. [2]  Характерно за средновековната европейска държава е и разбирането за божествен произход на владетеля, което прави възможно налагането на абсолютната монархия, при която цялата власт е съсредоточена в ръцете на управляващия и се наблюдава тотална липса на разделение на трите власти.

В този смисъл средновековната държава е феодално – съсловна държава, в която властта се поделя между един основен владетел (наричан например монарх, крал или цар) и неговите васали, които владеят различни райони с автономно управление. Големите феодални държави през Средновековието (Франкската държава на Карл Велики или Първото българско царство по времето на Симеон Велики) не са трайни политически формирования, тъй като силната централизирана власт често е оспорвана от сепаратистките амбиции на различни местни феодали (васали). В края на Средновековието (около XVв.) връзката между църквата и държавата отслабва. [1]

Модерна държава

Познатата днес като национална държава се заражда в края на Средновековието и началото на Новото време, наричано още Модерност или Модерна епоха. По това време, заедно с упадъка на църковната институция се наблюдава и отмиране на феодалната система като резултат от зараждането на буржоазната средна класа и свободния пазар. [3] Тогава религията загубва своята първостепенна роля в живота на хората за сметка на разума и „разумния интерес”. „Опората на разума “ или „вярата в разума“ на човека е най-съществената черта на модерната епоха. Така „модерна държава” е преди всичко държавата, която обединява рационално интересите на множество хора да живеят заедно. Така се обяснява националното самосъзнание и самоопределяне на дадени хора към някаква нация. В този смисъл модерната държава е неразривно свързана с появата на нациите и национализма. [1] Самоопределянето към дадена нация е и основната разлика между националната държава и други форми като империя, град държава или конфедерация. [4] Някои историци считат, че началото на модерната държавна система е поставено от Вестфалския мирен договор (1648г.). [5]

В своята същност модерната държава е система от средства и механизми за общо управление и контрол над властта на дадена територия. Нейното утвърждаване минава по пътя на замяната на властта на монарха с властта на закона, или с други думи, от схващането на владетеля като собственик на държавата към разбирането му като орган на държавата. [1]

 

 

 

Важно е да се отбележи, че през всички споменати етапи от развитието си, държавата е приемала различни форми, като република или монархия, демокрация или диктатура, федерация или конфедерация. При всички случаи обаче проличава същността ѝ на „машина“, която разпределя и контролира ресурсите за власт в обществото. [1]

 

Източници:

[1] – „Етика и право за 10. клас“ (учебник за ЗП), Иван Колев, Димитър Тафков, Райчо Пожарлиев, изд. Анубис

[2] – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5#cite_note-1

[3] – https://owlcation.com/humanities/nation-state

[4] – https://en.wikipedia.org/wiki/Nation_state

[5] – https://www.britannica.com/event/Peace-of-Westphalia

 

Въпроси към статията:

      • Как бихте описали основните разлики между същността на държавата в трите периода на развитието ѝ?
      • Смятате ли, че самоопределянето на гражданите към дадена нация е ключово за съществуването на държавите в днешно време?
      • Какво е за вас „държава“ и как бихте обяснили понятието накратко?

 

 

Верея Христова

Author: Верея Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *