Трета част: Как се случват референдумите на практика?

След като вече ви представихме основите относно организирането на референдум (виж първа част с обща инфорамция за референдумите тук и втора част за референдумите в България тук), ще вземем за конкретен пример последния национален референдум, проведен на 6 ноември 2016 г. заедно с президентските избори, и да проследим хронологията му, за да онагледим дотук написаното.

Как се инициира референдум?

Референдумът от 2016 година е иницииран от Инициативен комитет (ИК) с председател Слави Трифонов и още 7 членове, които са сценаристи на предаването му (Тошко Хаджитодоров, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Иво Сиромахов, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Иван Кулеков). Включени са 6 въпроса, които се внасят в Народното събрание чрез Уведомление за започване на подписка за свикване на национален референдум на 9 ноември 2015 г. в 10:00 часа. На 10 ноември 2015 г. отново в 10:00 часа стартира събирането на подписи, което според закона трябва да се случи в рамките на 3 месеца. [1]

В следващите месеци членовете на ИК активно популяризират провеждането на референдума в рамките на различни платформи, набират доброволци за събирате на подписи и се обединяват с различни партньори. В крайна сметка, на 8 февруари 2016 г. в НС е внесена подписка с 673 481 подписа (на хартиен и електронен носител), което по закон означава, че провеждането на референдум е задължително, тъй като подписите надвишават 400 000. След последвали проверки на НС и Главна Дирекция „Гражданска регистрация административно обслужване“, през април се публикува протокол с установени 572 650 действителни подписа, което отново гарантира задължителното провеждане на референдума. [2]

Въпросите от референдума

След заседание на Комисията по правните въпроси и Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, НС приема предложението за референдум и одобрява и шестте предложени въпроса. [3] В края на май 2016 г. обаче президентът Плевнелиев сезира Конституционния съд (КС) за противоконституционност на три от шестте въпроса. Става дума за въпросите, засягащи намаляването на броя на депутати на 120, за въвеждането на дистанционно електронно гласуване и за прекия мажоритарен избор на регионални полицейски началници. На 28 юни 2016 г. КС се произнася, установявайки противоконституционност по цялото искане. По въпрос 2., засягащ намаляването на броя на депутатите, КС изтъква, че броят на народните представители е част от конституционния статус на НС, така че промяната му би изискала промяна на самата Конституция, тоест е в компетенциите на Великото Народно събрание и, както вече споменахме, не може да бъде решено от референдум. По въпрос 4., касаещ дистанционното електронно гласуване, КС посочва, че вече е произведен референдум на 25 октомври 2015 г. и волята на народа е зачетена съгласно резултатите, така че той също противоречи на Конституцията. По въпрос 6., уреждащ избирането на регионални полицейски началници, КС отсъжда, че също е в конфликт с основния закон, тъй като изборът на кадри в споменатите структури по Конституция е право на изпълнителната власт. [4] В крайна сметка, от първоначално зададените шест въпроса са одобрени три, които да бъдат включени в допитването:


На 29 юли 2016 г. НС решава, че президентските избори и референдумът ще се състоят на 6 ноември 2016 г. Ето и резултатите (изключен е броят на недействителните бюлетини за всеки въпрос, както и броят на бюлетините, в който не е отбелязан отговор за конкретния въпрос): [5]

Въпрос „Да“ „Не“ Общо
Брой гласове % Брой гласове %
1.Избор на народни представители с мажоритарна система 2 509 864 71.95% 560 024 16.05% 3 488 558
2.Задължително гласуване 2 158 929 61.89% 905 691 25.96% 3 488 558
3.Субсидия за партиите 1 лев за 1 глас 2 516 791 72.16% 523 759 15.02% 3 488 558

 

След преброяването на гласовете става ясно, че 12 027 гласа не достигат, за да имат резултатите задължителен характер. Това е така, защото според закона са необходими поне толкова участвали, колкото в последните парламентарни избори. В този случай необходимите гласове са 3 500 585, или 51.26% избирателна активност при наличие на 50.86%. Въпреки това НС задължително трябва да разгледа резултатите, тъй като активността надвишава 20%. [6] Към днешна дата конкретни реформи не са реализирани.  

Как могат гражданите да предложат национален референдум?

 

Източници:

 [1] https://www.slavishow.com/%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%88%D0%BE%D1%83%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/

[2] http://www.mrrb.government.bg/bg/provereni-sa-dannite-v-podpiskata-za-proizvejdane-na-nacionalen-referendum-organizirana-ot-iniciativen-komitet-s-predsedatel-stanislav-trifonov/

[3] http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4230

[4] http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/116e4845-a445-46f4-ba8d-46e790033a12

[5] https://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/referendum/

[6] http://www.mediapool.bg/okonchatelno-tochno-12-027-glasa-ne-dostigat-na-referenduma-news256423.html

Верея Христова

Author: Верея Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *