Втора част – Национален референдум

Въпреки традиционното схващане, че референдумът дава право на гражданите да участват пряко във взимането на всякакви решения, в действителност това не е точно така. Според закона национален референдум се произвежда за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.

Чрез национален референдум НЕ могат да бъдат решавани въпроси:

  • от компетентността на Великото Народно събрание
  • за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски
  • за държавния бюджет
  • за правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание
  • за избори за президент или министър-председател
  • за създаване и преобразуване на министерства
  • за военно или друго извънредно положение
  • за война и мир
  • за избиране на омбудсман
  • за избиране на Висш съдебен съвет и Сметна палата
  • по отношение на кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.

Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда ПРЕДИ тяхната ратификация (Чл. 9). Обобщено казано, предметът на един национален референдум е значително ограничен.

Кой може да предложи национален референдум?

Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от

  • не по-малко от една пета от народните представители;
  • Президента на Републиката;
  • Министерския съвет;
  • не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
  • инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

Освен това, с изменение на закона от 2015 г., Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани. С други думи, ако събраните от инициативния комитет подписи са 200 000, това води до разглеждане на предложението в НС. Ако обаче те са 400 000, това автоматично означава, че провеждането на референдум е задължително (Чл. 10).

Какви въпроси могат да бъдат задавани?   

В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с “да” или “не”. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно (Чл. 10, ал. 4).

Произвеждане на референдума

Президентът определя датата на референдума в срок до един месец от обнародването на решението на НС за произвеждане на референдум. Тя не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание. Тези срокове не се прилагат, когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание се произвеждат избори, с изключение на частични и нови избори за общински съветници и кметове (Чл. 14).

Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет. МС организира издаването на информационен лист, който съдържа:

  • формулировката на въпроса;
  • кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане;
  • информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума (Чл. 15).

За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума. Освен това, в подкрепа на въпроса или въпросите на референдума и на алтернативната позиция могат да се създават партии, коалиции и инициативни комитети. Информационно-разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него (Чл. 16).

Резултати

Резултатите от референдума имат императивен/задължителен за Народното събрание характер ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. С други думи, ако са гласували поне толкова граждани, колкото на последните избори и ако поне половината от гласувалите са отговорили с “да”, НС е задължено да осъществи/наложи исканите промени.

Ако референдумът не е успешен, такъв по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума (Чл. 23).

Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20% от гражданите с избирателни права, и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, въпросът или въпросите, предмет на референдума, се разглежда от Народното събрание (Чл. 23). НС е длъжно в срок от три месеца да обяви решението си и мерките за неговото изпълнение. С други думи, в този случай НС е задължено да разгледа предложенията, но не и да ги приеме или наложи (Чл. 52).

Източници:

[1] https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135636485

[2] https://www.president.bg/docs/1355399695.pdf  

 

 

 

 

 

 

Верея Христова

Author: Верея Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *