Втора част – Преходът от тоталитарен режим към демокрация в България

Политически процеси по време на прехода

В част втора от поредицата на “Лотос България” за прехода в България (виж първа част тук), ще анализираме значението на гражданското участие в политическите партии и налагането на върховенството на закона за успешното преминаване от тоталитарно към демократично управление.

Членство в политически партии

Участието на гражданите в политическия живот е важно условие за успешното функциониране на демократичната политическа система.

Затова и стимулирането на членуването в политическите партии би следвало да е основна задача за държавите в преход от тоталитаризъм към демокрация. Що се отнася до България, тази задача в голяма степен остава неизпълнена по време на прехода. Причината за това може да се търси в естеството на държавното управление преди 1989 година, когато членството в Комунистическата партия е практически неизбежно за болшинството граждани. Също така в този период, партийното членство е свързано и с по-лесен достъп до лични и професионални облаги [1].

Този омагьосан кръг, в който партийното членство е едновременно задължение и предимство, в последствие довежда до отчуждение на гражданите от политиката и подкопава авторитета на демократично избраните правителства, а и  на демокрацията като цяло.

Следващите две таблици онагледяват тази тенденция. Първата таблица показва броят на членуващите в политически партии като процент от общият електорат, а втората показва промените в абсолютната бройка на хората, членуващи в политически партии през годините.

Освен данни за България, в тези таблици са включени и данни за тези пост-комунистически държави в ЕС, които поддържат подобна статистика:

Таблица 1.0 – Национални нива на партийното членство в различни пост-комунистически държави от Източна Европа.

Таблица 2.0 – Промени в партийното членство в пост-комунистически държави от Източна Европа.


Налагане на върховенство на закона

Любопитно е да се отбележи, че заради общественото недоверие в „партията“, голяма част от политическите партии създадени след 1989 година избират да не се наричат партии, а движения, съюзи, организации, форуми, и т.н. [2].

Данните от таблиците пряко потвърждават ниските нива на гражданско участие в политическите партии и косвено аргумента на Роуз за недоверието в цялостното държавно устройство, което се ражда от липсата на обществено участие в политическия живот.

Освен проблем сам по себе си, неучастието на граждани в политическият живот на държави в преход към демокрация води и до проблеми при установяването на върховенство на закона и разделение на властите. За да се наложи върховенство на закона, е необходимо създаването на конституция, която да гарантира основните граждански и политически права на населението, както и наличието на работеща съдебна власт. За постигането на тази цел, е необходимо както гражданите така и политическата класа да споделят виждането, че върховенството на закона е от първостепенно значение [3].

Значението на активното гражданско общество

В статия от 1997 Рийтц описва трудностите, които пост-комунистическите държави от Източна Европа срещат реформирайки своите съдебни системи като част от техния преход към демокрация. България не е изключение. Основният аргумент в статията, е че установяването на върховенство на закона в общество, където политическите елити са свикнали да използват правосъдието като инструмент е практически невъзможно без активно гражданско общество. Този феномен, Рийтц нарича „правен нихилизъм“ – състояние, в което правото съществува само, за да бъде манипулирано за политически цели (стр.120).

Това създава парадокс, при който разделението на властите съществува „на хартия“, но на практика не работи, поради останалото от тоталитарните времена разбиране, че правото е в услуга на на политическите интереси.

В заключение, така наречният „правен нихилизъм“, в комбинация с ниските нива на гражданско участие в политическите партии създават омагьосан кръг, при който преходът от тотатлитаризъм към демокрация всъщност остава незавършен.

 

Източници:

 Van Biezen I., Mair P., Poguntke T. ‘ Going, going… gone? The decline of party membership in contemporary Europe’, 2012 in European Journal of Political Research: 51; 24-56

Linz J. & Stepan A. Problems of Democratic Transition and Consolidation: Southern Europe, South America, and Post-Communist Europe, 1996, Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press

Reitz J. ‘Constitutionalism and the Rule of Law: Theoretical Perspectives’, in R. Grey (ed.) Democratic Theory and Post-Communist Change, 1997, Saddle River, NJ: Prentice Hall

Rose R., Mishler W., Haerpfer C., Democracy and its Alternatives: Understanding Post –Communist Societies, Cambridge: Polity Press

Таблица 1.0 – van Biezen, Mair and Poguntke, 2011

Таблица 2.0 – van Biezen, Mair and Poguntke, 2011

 

 

Димитър Стоичков

Author: Димитър Стоичков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *