Съдебна власт

Правовата държава е като ежедневния хляб, като водата за пиене и въздуха за дишане, и най-хубавото на демокрацията е, че единствено тя е в състояние да гарантира правовата държава. 

Густав Радбрух

Основен гарант на нашите граждански, политически и социални  права е действащото право в една държава. В тази статия ще се запознаем със съдебната власт на Република България, отговорна да контролира правилното прилагане  на законовите разпоредби.

Възникване и място в рамката на трите власти

Дълго време съдебната власт не е била разглеждана като самостоятелна, а е била считана за помощна функция на изпълнителната власт. [1]

(Повече за принципа за разделението на властите вижте тук).

Днес основните начала на съдебната власт са заложени в Конституцията на Република България (Глава 6, чл. 133 КРБ). Фундаментът и е доразвит в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Важна характеристика на третата власт е нейната независимост  от другите две власти. Показател за това е собственият бюджет, с който тя разполага.

Предназначение

Предназначението на съдебната власт е правораздаването. Това включва всички процесуални задачи, с които е натоварен съдът, както и самото решаване на даден правен спор. В този контекст съдът се явява като „неутрален трети“, който прави правна преценка на установените  , прилага действащото  и взима решение или издава присъда. [1]

Цели се възстановяване на правния мир, там където между правната норма и житейската ситуация възниква конфликт. [1]

Република България е правова държава и тя се управлява според Конституцията и законите на страната (чл. 4, ал.1 от КРБ). Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (чл. 6 от ЕКЗПЧОС).

Структура на съдебната власт

В рамките на съдебната система се различават две относително самостоятелни подсистеми – , като прокуратурата има огледална структура на тази на съда. Тази схема определя и разделението на трите вида магистрати – съдии, прокурори и следователи.

Адвокатурата от своя страна е отделена от съдебната власт. Тя се състои от частни организации, на които са вменени публични функции. [1]

Съдебните инстанции в Република България си разпределят правните спорове по същността на техния предмет. Правосъдието се дели на “общо правосъдие” и „специализирано правосъдие“.

  • “Общо правосъдие” – Включва наказателни и граждански дела. Характеризира се с триинстанционно съдопроизводчва производство пред първа, втора (въззивна)  и трета (касационна) инстанция.[1] На първа и втора (въззивна) инстанция делото се гледа по същество. Третата инстанция проверява дали са спазени процесуалните изисквания и дали по-нисшият съд правилно е изтълкувал дадена норма.

В рамките на общото правосъдие съществуват 4 вида съдилища. Основна структурна единица е Районният съд (първа инстанция).  Следват окръжните съдилища, чиито брой и разположение отговарят на областите в България. Следващата инстанция са апелативните съдилища, които са 5 на брой в България и се намират в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Най-висшата инстанция в тази система е Висшият касационен съд.

Пример: Един гражданин може да обжалва решението на Районния съд в гр. Казанлък  (1) и делото да бъде преразгледано в Окръжен съд Стара Загора. (2) След това Апелативният съд /Пловдив/ (3) разглежда съдебната процедура. Някои по-сериозни дела, напр. търговски дела с по-високи материални интереси или такива, при които се очаква по-голяма наказателна присъда, се завеждат директно в Окръжните съдилища и

  • „Специализирано правосъдие“ – обхваща административни, военни и специализирани наказателни дела. При този вид правосъдие производството е двуинстанционно – съществуват административни съдилища и Върховен административен съд.

Върховните съдилища издават т.нар. тълкувателни решения, които служат като образец за бъдещи правни спорове. Цели се уеднаквяване практиката на по-нисшите съдилища. [2]

Прокуратурата следва строга йерархия, която се ръководи по  структурата на общото правосъдие – районна – окръжна – апелативна – върховна касационна . Всеки прокурор може да отмени акт на прокурор, по-низшестощт от него. Широка критика среща фактът, че главният прокурор на Република България де факто може да упражнява контрол върху всички прокурори в страната. По този начин е съсредоточена много власт в ръцете на един човек. [3] 

Пример: Главният прокурор може да заведе дело и срещу министър-председателя  или да спре дело, заведено от прокурор, който стои по-ниско от него в йерархията.

Висшият съдебен съвет (ВСС)   Председател на ВСС е министърът на правосъдието. Пленумът на ВСС приема проекта на бюджета на съдебната власт, изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане, дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите и др. [4] Съставен е от 25 членове – председателите на Висшия касационен и Висшия административен съд, главния прокурор, eдинадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет – от органите на съдебната власт.

Конституционният съд  и упражнява своята власт  независимо и наред със законодателната, изпълнителната и съдебната власт. [5] Той е   орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Състои се от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Особен обществен и международен интерес има към някои от неговите решения, като например:

  • Защита правата и законните интереси на гражданите;
  • Ратификация на договора на ЕС и други международни договори.

 

Източници:

[1] http://www.bg-pravo.com – Лекции по гражданско право

[2] http://www.bg-pravo.com – Тълкувателни решения и тълкувателни постановления

[3] https://offnews.bg/politika/hristo-ivanov-glavniat-prokuror-kontcentrira-tvarde-mnogo-vlast-484378.html

[4] http://www.vss.justice.bg

[5] Реш. № 18 от 1993 г. (ДВ, бр. 1 от 1994 г.)

[6] http://www.constcourt.bg

Диляна Чирпанлиева

Author: Диляна Чирпанлиева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *