Част втора: Какво представлява прогресивният данък? 

В първата част (вижте тук) на тази поредица ви запознахме с плоския данък и обсъдихме неговите предимства и недостатъци. Днес спираме погледа си върху другата популярна данъчна система – прогресивно данъчно облагане.

Прогресивен е данък, при който данъчната ставка (или процентът от доходите, който плащаме като данък), расте заедно с данъчната основа (или размерът на доходите, които се облагат с данък). Ето, например, какви са данъците върху доходите в Австрия [1]:

Годишен доход (евро) Данък (%)
0 – 11,000 0
11,001-18,000 25
18,001-31,000 35
31,001-60,000 42
60,001 – 90,000 48
90,001-1,000,000 50
> 1,000,000 55

 

В кои страни се прилага: 

Освен в Австрия, прогресивният данък се прилага в страни като Германия, където стига до 45% от доходите, Финландия (до 31.5%), Италия (до 43%), Гърция (до 45%) и други. [1]

Интересен случай е САЩ, където данъчната система е сложна, варира в различните щати и има много правила и изключения. Там има федерални, щатски, и местни данъци – като федералния данък доход е прогресивен, а в някои щати, щатският е плосък. [2, 3]

Пример: Ако Дани изкарва 15,000 Евро на година, а Алекс – 20,000 Евро, в България и двамата ще платят по 10% от доходите си. Ако, обаче, живеят в Австрия, Дани ще плати 25% данък, а Алекс – 35%.

Интересно: определяне на прогресията 

Размерът на данъка (ставката) се изменя по предварително избрана прогресия (стъпка).

При обикновената прогресия, данъкоплатците попадат в различни класове (диапазони) според размера на дохода си и цялата му стойност се облага със съответния процент, както примера, който описахме по-рано.

При етажната прогресия, различните части от дохода се разделят на етажи и се облагат с различен процент. Например за доход от 600 лв. на първите 300 лв. се дължат 15% (или 45лв.) и на следващите 300 лв. се дължат 20% (60лв.) или общо 105лв.

Има още и комбинирана етажна прогресиякоято е вид етажна прогресия, където данъкът за долните етажи е фиксирана сума, а за горните етажи е процент. [4]

За и против прогресивния данък 

Най-големият плюс на прогресивния данък е, че той осигурява социална справедливост. При него тези, които най-малко могат да си позволят да плащат данъци, дават малка или никаква част от приходите си за данъци. Така парите в икономиката се преразпределят от по-богатите към по-бедните, защото с парите, събрани от данъци, държавата плаща за различни социални услуги и програми.

Също така, по този начин държавата придобива повече приходи, с които може да борави. С тези пари, например, държавата би могла да си позволи да изгради първокласни пътища или да осигури висококачествено държавно образование. Такава е ситуацията в Германия, а и във Финландия. В скандинавската държава образованието е сред най-добрите в света, безплатно е и в същото време дори включва храна и учебни материали, които също се поемат от държавата.

В същото време, едно от притесненията около него е свързано с начина, по който се преразпределят и използват събраните средства. Такива притеснения са особено валидни за икономики с високи нива на корупция и недоверие към правителството.

Друг аргумент против този вид данъчно облагане е, че прогресивният данък, за разлика от плоския, се смята за неефективен за икономиката, защото възпрепятства заделянето на средства за спестявания и за инвестиции и не стимулира гражданите и бизнесите да се развиват и да работят повече, тъй като данъците стават все по-големи с растежа на доходите.

В допълнение на това, съществен минус на прогресивното облагане е, че то подтиква хората да търсят начини за укриване на данъци. Например, ако реално изкарваните доходи са 35,000 евро, за тях се дължат 14 700 евро данъци (по таблицата за Австрия). Ако обаче се декларират само 15,000 евро доход, дължимият данък спада до 3,750 евро. Спестените близо 11,000 евро са силен стимул за използването на всякакви позволени и непозволени от закона начини за укриване на данъци. Така, прогресивното облагане е една от причините за съществуването на сива икономика. [5]

Данъчните системи като цяло 

Прогресивният и плоският данък са най-често използваните системи за облагане на доходите. Интересен е третият вид облагане, регресивен, който е противоположен на прогресивния – при него колкото по-високи са доходите, толкова по-ниска е данъчната ставка. Тъй като в основата на данъците е те да са справедливи, тази система се използва рядко.

Решението каква данъчна система да се прилага в една икономика и дали смяна на текущата е необходима, е много трудно и редица икономически и политически фактори трябва да се вземат под внимание. Тъй като различните доходи и имущество се облагат с различни данъци, рядко някоя държава използва само един вид облагане. По-често се използват различни, смесени системи, със сложни начини на изчисляване на данъците, така че те да бъдат максимално справедливи, но и рентабилни за държавата.

 

Източници:

[1] http://europa.eu/youreurope/citizens/work/taxes/income-taxes-abroad 

[2] https://www.irs.gov/pub/irs-drop/rp-16-55.pdf  

[3] https://www.taxadmin.org/assets/docs/Research/Rates/ind_inc.pdf  

[4] Вачков, Стефан, Владимирова, Тодорка, Спасова, Емилия и др. Финанси. Мартилен, 2011г.  

[5] http://ime.bg/flat/8-1.htm  

http://www.investopedia.com/terms/p/progressivetax.asp  

http://www.investopedia.com/ask/answers/042715/what-are-pros-and-cons-progressive-tax-policy-and-who-benefits-most-it.asp  

Изображение: https://www.youtube.com/watch?v=S6HEH23W_bM  

 

Каталина Димитрова

Author: Каталина Димитрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *