Законодателна власт

Както вече споменахме, законодателната власт е една от трите власти, чието разделение е част от изискванията за демократично управление. Законодателната власт представлява системата от институции, която изготвя и утвърждава законодателството. В този смисъл, тя създава основата, върху която съдебната власт взима своите решения, както и рамките на работата на изпълнителната власт (Министерския съвет). В повечето съвременни държави законодателната власт се изпълнява от специален орган – парламент (легислатура). [1]

Какво е парламент?

Произходът на думата „парламент“ идва от старофренски (parlement = разговор, съвещание, консултация). [2] За първи парламент се смятат Кортесите, основани през 1188 г. в Кралство Леон (днешна провинция на Испания). [3] В демократичните държави парламентът се формира вследствие на преки избори от населението на държавата. Големината и мандатът му зависят от основния закон на съответната страна. Разграничават се два вида парламентарни системи – еднокамарна и двукамарна. В политологията съществува дебат по отношение на предимствата и недостатъците на двата варианта. [4] При еднокамарната система парламентът се състои от един орган – камара или палата, а при двукамарната – от два, образувани по различен начин. Известни примери за двукамарни институции са Конгресът на САЩ (състоящ се от Камара на представителите и Сенат), както и Парламентът на Великобритания (изграден от Камарата на Лордовете и Камарата на общините). Освен в България, еднокамарни са например Общокитайското събрание на народните представители и шведският Риксдаген.

Кой е законодателният орган в България?   

В България законодателната власт се изпълнява от Народното събрание на Република България. Народното събрание (НС), понякога наричано Обикновено народно събрание (ОНС), е единственият законодателен орган на Република България и се учредява чрез третата глава на българската Конституция от 1991 г. (чл. 62 – чл. 91). [5] НС е върховен представителен орган на държавната власт, който изразява волята на народа и осъществява парламентарен контрол върху висшите органи на изпълнителната власт (чл. 62). Състои се от 240 народни представители (чл. 63), избрани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10) за срок от четири години (чл. 64, ал.1). При необходимост от промяна на действащата Конституция или приемането на нова такава, както и при решаване на въпроси за изменение на територията на страната, НС решава да се произведат избори за Велико народно събрание (ВНС) с мнозинство две трети от общия брой на народните представители (чл. 160, ал.1). След избори, насрочени от президента (чл. 160, ал. 2), народът избира 400 народни представители (чл. 157), които съставят ВНС и с това правомощията на ОНС се прекратяват (чл. 160, ал. 3). ВНС решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано (чл. 162, ал. 1). Правомощията на ВНС се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон (чл. 162, ал. 3).

Състав на НС

В НС влизат партии, коалиции и независими кандидати, за които гражданите могат да гласуват на парламентарни избори. За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода (чл. 65, ал. 1). Всеки от политическите актьори, явил се на изборите, получава определен брой гласове в абсолютен размер, които след това се отнасят към общата сума на действителните гласове и дават тежестта на подкрепата, въз основа на която се изчисляват и мандатите. НС се състои от парламентарни групи (представляващи политическите партии) и независими депутати. След консултации с парламентарните групи, президентът възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство (Министерски съвет). Ако в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай (отново в 7-дневен срок) не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател (чл. 99).

Парламентарните групи (фракции) са активен участник в парламентарния живот, като минималният брой на народни представители, необходим за образуването на група, е 10 (чл. 12, ал 2 от ПОДНС). [6] Основните функции на парламентарните групи включват право за излъчване на кандидат за министър-председател в новоизбрано НС или след оставка на правителството (чл. 99 от КРБ); право на полагащо се време в предстоящи дебати, определено в Правилника; право да предлага състав и ръководства на постоянните комисии (чл. 19, ал. 3 от ПОДНС); право да внася проекти за решения, декларации и обръщения (чл. 75, ал. 1 от ПОДНС) и др. Примери за парламентарни групи в настоящото НС са ГЕРБ, „БСП за България”, „Обединени патриоти”.

Какви са функциите на НС?

От своя състав НС избира председател, заместник-председатели, постоянни и временни комисии. Народното събрание е постоянно действащ орган (чл. 74-79). Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите, упражнява контрол над правителството и държавната администрация, приема държавния бюджет, установява данъците и определя техния размер, насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение Министерския съвет (конститутивна функция), създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя, избира и освобождава ръководителите на Българска народна банка и на други институции, определени със закон, решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, обявява военно или друго извънредно положение по предложение на президента или на Министерския съвет, дава амнистия, учредява ордени и медали, определя официалните празници и др. Народното събрание ратифицира и денонсира предвидените в Конституцията на Република България международни договори (чл. 84-85). Освен това НС може да разследва афери, да провежда анкети и да проучва случаи. Това се случва чрез образуването на временни комисии по конкретен повод (чл. 35 от ПОДНС [7]).

Как работи НС?

НС работи на сесии, като всяка година има три сесии, разделени от великденска, лятна и коледна ваканция. Работата на народните представители по време на сесия включва участие в пленарни заседания, заседания на комисии, срещи на парламентарните групи и работа по избирателните райони. По време на пленарни заседания НС приема закони, решения и декларации и упражнява парламентарен контрол. Пленарните заседания се провеждат три пъти седмично, като всеки петък част от заседанието е посветено на парламентарен контрол (контрол над органите на изпълнителната власт, напр. Министерски съвет). [8]

 

Източници:

[1] – Емилия Друмева, в: „Конституционно право“, 2013 София, Сиела

[2] – http://www.etymonline.com/index.php?term=parliament

[3] – http://www.unesco.org/new/en/communication-and-information/memory-of-the-world/register/full-list-of-registered-heritage/registered-heritage-page-8/the-decreta-of-leon-of-1188-the-oldest-documentary-manifestation-of-the-european-parliamentary-system/

[4] – George Tsebelis and Jeanette Money, “Bicameralism”, 1997 Cambridge, Cambridge University Press

[5] – http://www.parliament.bg/bg/const

[6] – http://www.parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations

[7] – http://www.parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations

[8] – http://www.parliament.bg/bg/assemblywork

 

Верея Христова

Author: Верея Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *