Част първа: Какво е бежанец? Кой има право на убежище? Какви са основните права и задължения на бежанците?

Миграцията в Европа не е нов феномен. Смята се, че през 1945 г. в Европа е имало над 40 милиона бежанци и вътрешно разселени лица. [1]

Днес отново се сблъскваме със ситуация на огромни мигрантски потоци. Според Организацията на обединените нации, през 2017 година само броят на сирийски бежанци по света надминава пет милиона души. [2]

Целта на тази статия е да обясни значението на термина  „бежанец“, случаите в които такъв статут може да бъде предоставен и отнет, както и да се направи разлика между бежанец и други категории  (емигрант, имигрант и т.н.).

Необходимо е да хвърлим бърз поглед върху основните исторически моменти в сферата на бежанското право, както и върху основните международни и европейски инструменти, създадени с цел регламентиране на статута, правата и задълженията на бежанците.

Важно е да се прави разлика между термините, които често могат да доведат до объркване:

  • Кандидат за убежище” е всеки човек, който е подал молба за убежище в съответната национална агенция, която отговоря за това, и е в очакване на обявяване или отхвърляне на статут на бежанец.
  • Бежанец” е официалният статут на всеки човек, който е получил положителен отговор за убежище от съответната национална агенция в дадена страна (в България това е Агенцията за бежанците) и който отговаря на критериите, които фигурират в Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 година.
  • Мигрант” е всеки човек, който е в процес на миграция, или, казано по друг начин, в процес на доброволно преминаване на граница и сменяне на местонахождението си от една държава в друга, поради икономически, политически или културни причини. Мигрантът е емигрант в страната, която напуска, и имигрант в страната, в която се установява.

Следователно, всеки бежанец или кандидат за убежище е мигрант, но не всеки мигрант е бежанец или кандидат за убежище.

Бежанците са сред най-уязвимите групи в населението. Причината за създаването на отделен статут на бежанец е активизирането на международната общност в средата на XX век, вследствие на огромните трагедии на хора, бягащи от страни, участващи във военен конфликт, граждански войни, геноцид и т.н. и необходимостта от опазването на техните основни човешки права.

Основните човешки права и тяхното опазване са основен приоритет на международната общност от края на Втората световна война насам, чиято конкретизация е създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 година. Основните приоритети са свързани със създаването на международен и универсален статут на бежанец, правен механизъм за защита на правата на бежанците, както и развитие на международните и правни процедури за предоставяне на убежище. [3]

Подписването на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН на 10 декември 1948, която съставя каталог на основните човешки права, също така засяга и правата на бежанците:

 

Със създаването на Върховния комисариат за бежанците на ООН през 1950 е направена още една крачка към подобряването на правния режим на бежанците. Основната му функция е да осигури международна закрила на бежанците и отказ от принудително връщане в държавата, където са имали основателни опасения от преследване.

Основополагащият международен договор в сферата на бежанското право е Женевската конвенция от 1951г. [4] Конвенцията дефинира термина „бежанец”, определя условията, при които бежанец губи статута си и определя правата и задълженията на бежанците по отношение на страната, която ги е приютила.

Съгласно чл. 1, бежанец е всеки човек, който в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения.

Основен принцип, който фигурира в чл. 33 от Женевската конвенция, е принципът на забрана за експулсиране и връщане на бежанци (non-refoulement) обратно в страните, където са били застрашени животът или свободата му.

Съгласно чл.33, ал. 2 обаче този принцип не важи за човек, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за сигурността на страната, в която се намира, или който, веднъж осъждан с окончателна присъда за особено тежко престъпление, представлява опасност за обществото на тази страна.

Важно е да се отбележи, че всички термини, които фигурират в Конвенцията, са дефинирани по много общ начин, който оставя място за тълкуване. Например, според чл. 1 от Конвенцията, статут на бежанец се предоставя на всеки човек, който “при основателни опасения от преследване (..) се намира извън страната, чийтогражданин е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения”. Колко точно основателни трябва да бъдат опасенията? Каква е точната дефиниция на думата „преследване”?

На всички тези въпроси няма дадени отговори в текста на Конвенцията. Тук се сблъскваме с основните проблеми на международното хуманитарно право: принципите, които фигурират в Конвенцията, биват считани за универсални, но в същото време са обект на интерпретация най-вече от компетентните органи на страните, които са ратифицирали Конвенцията.

Всяка една международна конвенция, която е ратифицирана, притежава юридическа сила. Следователно, страните са длъжни да се съобразяват и да спазват разпоредбите в нея.

 

Източници:

[1]  “https://www.theguardian.com,” [Online]. Available: https://www.theguardian.com/news/datablog/interactive/2013/jul/25/what-happened-history-refugees#World War II. [Accessed 11 April 2017].
[2]  “http://syrianrefugees.eu/,” [Online]. Available: http://syrianrefugees.eu/. [Accessed 11 April 2017].
[3]  https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=http://www.aref.government.bg/ebf/docs/Narachnik-Begansko-pravo-korekcii2.doc. [Online].
[4]  http://refugees.farbg.eu/sbornik-po-bejansko-pravo/normativni-dokumenti/jenevska-konvencia/. [Online].

Анелия Фиданова

Author: Анелия Фиданова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *