Какво е светска държава?

Дебатите за религия, политика и гражданско общество привличат вниманието из цяла Европа особено през последните години [1].  Въпросът до каква степен те трябва да взаимодействат помежду си вълнува историци, философи, политици, както и обикновени граждани от години насам.

Целта на тази статия не е да взима страна по тази толкова деликатна тема или да защитава конкретна теза, ами по-скоро да представи обективна  и безпристрастна информация, защото е важно за един гражданин да знае какво означават думите “светска държава”, или “секуларност” и до каква степен те присъстват в България и в Европа.

Но преди да задълбочим анализа по тези въпроси е важно да се отбележи, че идеята за светска държава е неразделима част от идеята за свобода на религията и на съвестта, които днес са задължителна част от всяка демократична конституция, каквато е и Българската.

Свободата на религията и съвестта са свързани с правото на всеки човек да има каквито иска религиозни възгледи, включително и да няма такива.   Според член 37 на Конституцията на Република България, свободата на съвестта, на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, или, казано по друг начин, ненарушими. Освен това, държавата трябва да съдейства за поддържането на търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания, както между вярващи и невярващи.

Съжителството между хора от различни култури, религии и с различни убеждения е основен демократичен принцип. Не трябва да се забравя, че една от основните цели на демокрацията е да защитава малцинствата, било то религиозни, етнически или други. Всички хора са равни помежду си и имат еднакви права и задължения. Този принцип е утвърден в Българската Конституция (Член 6). Това е основната разлика между демокрацията и тоталитарния режим, който се стреми да ограничава и контролира основните права и свободи на хората.

Тези основни принципи фигурират и в  Европейската Конвенция за правата на човека (Член 9), която създава неотменими права и свободи за хората и задължава държавите присъединили се към нея, в това число и България, да гарантират тези права на всеки човек, който се намира на тяхна територия. Тези принципи са застъпени също така и в Хартата на Основните права на Европейския Съюз (член 10), която има наддържавна стойност, или казано по друг начин, има предимство пред нормите на вътрешното законодателство и също задължава държавите членки на Европейския Съюз да се съобразяват с правата, изброени в нея.

След тези уточнения стигаме до основния въпрос, а именно какво е светска държава? Каква е основната идея, която се крие зад смисъла й? Какви за различните разбирания за светска държава? Съществува ли универсален модел за светска държава?

Най-образно казано, светска държава е понятието, което определя разделението между религия и държава. Това означава, че религията се счита за нещо лично и интимно и няма отношение спрямо структурата на държавата, както и спрямо нейното функциониране.

Важно е да се отбележи, че понятията светска държава и атеизъм не означават едно и също нещо. Докато атеизмът е доктрина, която не вярва и отрича съществуването на Бог, светската държава е убеждението, че религиозните въпроси нямат място в държавната политика и не трябва да са база или основание за нея. Това не означава, че светската държава отрича съществуването на религията или я ощетява по някакъв начин.

Можем да приемем, че дебатът относно светската държава за първи път става обект на широка обществена дискусия в Европа по време на Просвещението от ХVIII век,  което е културно, литературно и интелектуално движение в Европа, обхващащо периода от края на XVII до началото на XIX век. Основните идеи и цели на Просвещението са свързани със стремежа за постигане на равенството между хората, индивидуална свобода (в това число и свобода на съвестта и на религията) и най-вече с борбата срещу абсолютизма, който властва в тогавашна Европа с помощта на Църквата.

Идеята за светска държава или лаицизъм, както е позната във Франция (la laïcité), е основна тема по време на Френската Революция от 1789 година, чиято заслуга е отпадането на огромните привилегии, с които се ползва Църквата по онова време.

Следва небезизвестният френски закон от 9 Декември 1905, който гласи, че свободата на религията предполага пълната липса на всякакво участие на публичната власт в религиозната сфера и обратно, както и пълен неутралитет на държавата спрямо религиите, който се изразява най-вече чрез отсъствието на застъпена държавна религия, както и на каквито и да било привилегии (финансови или други) спрямо която и да било религия.

Тук е времето да се спомене, че френската идея за светска държава е доста по-различна от тази, която съществува в останалата част на Европа и на света [2].

Във Франция например съществува пълна забрана за носене на каквито и да било показни религиозни символи, било то християнски, мюсюлмански или други на обществени места, като например в държавни институции, държавни училища и гимназии. Въпреки това, в държавните университети не съществува такава забрана. Чрез тези забрани се цели избягването на прозелитизма, което е течение в религията което се стреми да разпространи на всяка цена своето учение и да привлече възможно най-много хора. Освен това, съществува пълна забрана за държавно финансиране или държавни субсидии предназначени за строеж на църкви, храмове, джамии или други места, където се провеждат редовно религиозни служби.

Това е така наречената “стриктна” или “затворена” концепция за секуларност, или казано по друг начин, пълното разделение между религия и държава, без каквото и да е взаимодействие помежду им.

Неща, на пръв поглед невинни и за които човек рядко се замисля като например поставяне на икона или на други религиозни символи на видно място в държавна институция, училищна класна стая или лекарски кабинет (държавни), биха били немислими във Франция.

Както вече споменахме, относно липсата на застъпена държавна религия, както и на държавни привилегии като финансиране или субсидии за отделна религия, френската концепция за светска държава драстично се отличава от тази, която съществува в други европейски страни.

Например Великобритания: от институционална гледна точка, Великобритания не е светска държава. Кралят или Кралицата на Великобритания е и духовен представител на нацията и на Англиканската църква. Освен това, коронацията винаги се осъществява в Уестминстърското абатство в Лондон.

Практически, тази традиция има по-скоро символично значение, защото Кралицата няма реално отношение или принос спрямо управлението на държавата.

Парадоксално, Британската система често е считана за по-толерантна от Френската, въпреки формалната липса на разделение между църква и държава. Във Великобритания не съществува такава забрана за носене на религиозни символи и всеки е свободен да “демонстрира” вярата си в публичното пространство.

В други страни като Германия например, също съществува повече толерантност спрямо демонстрирането на вярата в публичната сфера.

Интересното в Германия е съществуването на така нареченият “Данък Църква” [3], който е нормален данък, служещ единствено за финансиране и издръжка на църквата, както и за заплати на църковни служители и преподаватели в църковните училища. Според данните за 2015 година Римокатолическата църква е получила 6.09 милиарда евро от данък, а 5.36 милиарда евро е получила Евангелистката църква.

Тази система прави немския режим уникален, както и напълно немислим и невъзможен във Франция.  Докато в Немската конституция изрично се споменава, че няма държавна църква, присъствието на държавен данък църква прави немската концепция за светска държава, меко казано, неясна.

В много страни в Европа и света съществува така наречената “либерална” или “отворена” концепция за светска държава, която не забранява носенето на отличителни религиозни символи и ги счита за съвместими с основната идея за разделение между държава и църква.

Но каква е ситуацията в България? До каква степен България е светска държава?

Съгласно член 13, алинея 2 от Конституцията на Република България, всички религиозни институции са отделени от държавата. В този член изрично се споменава още, че всички вероизповедания са свободни, както и че религиозните общности, институции и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Освен това, съгласно член 11 “Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”.

На пръв поглед изглежда, че разделението между държава и религия е утвърден принцип в Българската Конституция. Но ситуацията е далеч по-сложна.

Доказателство за това са нередките появи на Патриарх Неофит в Парламента например.

Ръководството на 41-то Народно събрание се срещна с Негово Светейшество патриарх Неофит– 28/02/2013 Източник: http://www.parliament.bg/

 Интересна е и ситуацията около скорошното встъпване в длъжност на президента Румен Радев, където освен институционалните формалности имаше и продължителна църковна церемония. Всъщност, вече трети Български президент полага клетва не само пред Конституцията, но и пред Библията, като освен това целува ръка на патриарха.

 

Тази традиция не присъства в нито един нормативен акт.

В една от пресконференциите си преди избора му на президент, Румен Радев се обяви в подкрепа на въвеждането на религиозно образование в училищата.

Важно е да се отбележи, че за разлика от Франция, в член 13, алинея 3 от Българската Конституция изрично се споменава, че “Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”.  По този въпрос, Българската Конституция се отличава от Френската и Немската. Фактът, че този член фигурира в Конституцията в съответствие ли е с концепцията за светска държава? За огромно съжаление, поради липсата на анализи, дебати и заинтересованост по тази така интересна тема, няма отговор на този въпрос. Нужно е да се отбележи също така, че няма универсална идея за светска държава, която се следва от всички държави.

В заключение, по всичко изглежда, че България не следва “стриктната концепция” за светска държава както Франция, ами по-скоро либералната версия.  Въпреки това, предвид гореспоменатите чести визити на българския патриарх в Парламента, както и църковната церемония по случай встъпването в длъжност правят Българският режим за светска държава не достатъчно ясен.

[1]-http://www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82/. [Online].

[2]-http://www.dw.com/bg/%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D1%83%D1%83%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/a-19439867. [Online].

[3]-http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/a-15408935. [Online].

 

Анелия Фиданова

Author: Анелия Фиданова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *