Държавата

В този глобален свят държавите все по-често отстъпват място на големите геополитически съюзи. Последните събития в света показват обаче една тенденция на връщане към националното. Именно това поставя държавата като основен фактор във всички значими процеси, затова е добре да разбираме правилно това понятие.

От началото на новата ни история, понятието „държава“ се дефинира като политически организирана общност (народ), която е свързана върху ограничена площ (територия) чрез върховна власт (държавна власт) в името на общото благо [1].

Държавите са субекти на международното публично право. То проследява развитието на държавите от тяхното основаване до заличаване. Една държава може да се сформира чрез установяване на група от хора върху непринадлежаща територия (т. нар. мирен начин), чрез отцепване от вече съществуваща държава (напр. Косово, Южен Судан), или чрез освобождаването от по-ранен съюз (напр. Чехословакия, СССР, Югославия). Що се отнася до международни отношения, държавите имат претенция за пълна независимост (суверенитет) [2].

Освен външни (международни) функции, държавата има и вътрешни такива (в пределите на нейната територия и по отношение на народа). За да контролира взаимоотношенията между отделните индивиди, държавата се придържа към върховенство на закона и създава обществени органи и организации [3]. Върховенството на закона е набор от отворени правила и закони, които определят това, което е позволено и това, което не е позволено. Тези закони се спазват както от гражданите на държавата така и от нейните институции [4].

Държавната (законодателна, съдебна и изпълнителна) власт се реализира чрез нейните органи. В България това са: президент, Народно събрание, Министерски съвет, местни органи, съдилища, прокуратура [5].

Народът е сборът от всички граждани или поданици на държавата. В повечето случаи, народът е една нация, но в немалко случаи се състои и от повече нации. Държавната територия е онази строго определена част от земната повърхност, с принадлежащото й въздушно и водно пространство, върху която се простира върховната власт на една държава [6].

Всяка една държава поставя своите основи и начин на управление в основния си закон. Българският основен закон е Конституцията от 1991 година. В нея присъстват както официалният език, така и държавните символи. Символите на една държава са: герб, знаме, държавен печат, химн и столица.

Бивайки част от едно общество, което обитава определена територия, ние развиваме чувство за принадлежност. Винаги, когато се докоснем до един от символите на нашата държава, ние го откриваме и вътре в себе си, което прави нашата държава наша родина.

Държавата е реалността на моралната идея.Георг Хегел

 

Източници:

[1] – Wikipedia,“ 12 2016. [Online]. Available: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0.

[2] – „Wikipedia,“ 12 2016. [Online]. Available: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82#cite_note-1.

[3] – G. Peter Neulen, Recht A-Z Fachlexikon für Studium, Ausbildung und Beruf, Berlin: Dudenverlag, 2015.

[4] – Wikipedia. [Online]. Available: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0.

[5] – Jarass/Pieroth, in: GG, Grundgesetz für Bundesrepublik Deutschland, München, C.H.Beck, 2016, S. 518.

[6] – „Владикин [12,256],“ [Online].

Bogomil Georgiev

Author: Bogomil Georgiev

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *